Първата помощ не е просто теория от учебник – тя е умение, което спасява животи. Боян Донев, основател на Be Defend, посвещава работата си на това да обучава и подготвя хората за най-неочакваните моменти. Представяме ви неговата гледна точка за значението на практичната подготовка, предизвикателствата пред здравното образование и защо всеки от нас може да бъде нечия последна надежда.
Казвам се Боян Донев. Повече от 20 години животът ми е свързан с Министерството на отбраната и Силите за специални операции. През последните 12 години медицинската подготовка се превърна в основна част от професионалния ми път.
Днес съм главен инструктор по медицинска подготовка, парамедик IV степен и основател на Be Defend. Зад тези думи обаче не стоят само дипломи и сертификати. Стоят години на обучение, съмнения, грешки, реални ситуации и немалко студени душове.
Имало е моменти, в които след поредния завършен курс съм си мислил, че вече знам достатъчно. Че съм подготвен. Че съм станал, както се казва, „голяма работа“.
Реалността има особен начин да сваля човек на земята.
Тя не се интересува какво пише на сертификата ти. Не се впечатлява колко курса си преминал. Когато пред теб има пострадал човек, значение има само дали можеш да запазиш самообладание, да видиш опасностите, да подредиш правилно действията си и да помогнеш.
Инцидентът, който промени посоката ми
Преди около 12 години станах свидетел на тежък инцидент с мой колега.
В онзи момент на мястото бях само аз. Нямаше лекар, нямаше екип на Спешна помощ и нямаше друг човек, който да поеме ситуацията вместо мен.
Тогава осъзнах колко тънка е границата между живота и смъртта. Осъзнах и още нещо, което беше много по-трудно да приема – че желанието да помогнеш не е достатъчно, когато не знаеш какво точно да направиш.
Този момент не ме напусна. Той се превърна в причина да започна да търся повече знания, повече практика и повече възможности да се подготвям.
В Силите за специални операции преминах през множество курсове и обучения по медицинска подготовка. Всеки от тях ми даваше нови знания и умения, но с времето разбрах, че и това не ми е достатъчно.
Не защото обученията не са били добри, а защото медицината е област, в която никога не можеш да си позволиш да решиш, че вече знаеш всичко.
Не създадох Be Defend, защото знаех всичко, създадох го, защото разбрах, че в реална ситуация правиш не това, което си чел, а това, което си тренирал.
През 2022 г. записах обучение за парамедик III степен в София. Това беше сериозна крачка, която изискваше време, постоянство и подкрепа от семейството ми.
След завършването не спрях. Продължих образованието си в Благоевград, където придобих квалификация „Парамедик IV степен“.
Преминах и през шестмесечен период на съвместна работа с Българския червен кръст. Давах доброволни смени в Спешна помощ – Пловдив и участвах като медицинско осигуряващо лице на различни мероприятия и организирани събития.
Тези преживявания ми показаха нещо, което не може да бъде научено само в учебна зала – реалната ситуация никога не изглежда така, както е описана в учебника.
Тя е шумна. Хаотична. Понякога мирише неприятно. Има хора, които викат, други, които пречат, и трети, които просто стоят и не знаят какво да направят. Има страх, кръв, напрежение и адреналин.
А понякога има и неща, за които никой курс не може да те подготви напълно.
Първата ми смяна в Спешна помощ
Още помня първата си доброволна смяна в Спешна помощ – Пловдив.
Получихме сигнал за жена с тежка кръвозагуба.
Когато пристигнахме на адреса, мъжът, който ни посрещна, оставяше кървави стъпки по белите плочки. Последвахме го и на една малка тераса видяхме жената, заобиколена от голямо количество кръв.
По-късно разбрахме какво се е случило. Двамата били употребявали алкохол през нощта. Жената останала да допие, паднала от стола и получила сериозно порязване на крака. Мъжът станал, за да отиде до тоалетната, видял я и започнал да вика. Тя се събудила объркана и започнала да се подпира с окървавените си ръце по белите стени.
Бях с лекарка, която и до днес смятам за един от най-добрите специалисти, с които съм имал възможност да работя.
По нейна преценка съм стоял поне десет секунди, преди да започна да действам.
Десет секунди не звучат като много време. В подобна ситуация обаче могат да изглеждат безкрайни.
Не стоях, защото не исках да помогна. Стоях, защото за първи път видях истинската разлика между това да знаеш нещо на теория и да го направиш сред кръв, шум, напрежение и човешки страх.
Когато започнахме работа, застанах на колене до жената и започнах да оглеждам раната. В този момент до мен дойде едно хъски. Кучето беше близало от кръвта, която дразнеше стомаха му, и повърна върху коленете ми.
Звучи като подробност, която спокойно може да бъде спестена. Но точно това е реалността. Тя не е подредена, чиста и удобна. Не изчаква да си готов и не следва сценария, който си репетирал на спокойствие.
След края на тази смяна разбрах със сигурност, че това е моят път.
Не защото се бях представил съвършено. Тъкмо обратното – защото бях видял колко много още имам да уча.
В медицината няма място за его
През годините разбрах, че едно от най-опасните неща в медицината е егото.
Моментът, в който решиш, че знаеш достатъчно, е моментът, в който спираш да се развиваш. А когато работиш с човешки живот, това може да има тежки последствия.
Затова продължавам да уча, да тренирам и да участвам в реална работа. Всеки курс ми дава знания, но всяка истинска ситуация ми дава смирение.
Искам хората, които идват на моите обучения, да знаят, че съм бил на тяхното място.
И аз съм изпитвал страх. И аз съм се питал дали ще се справя. И аз съм допускал грешки и съм получавал студени душове от реалността.
Разликата е, че днес използвам тези преживявания, за да подготвя други хора по начин, по който на мен ми се е искало да бъда подготвен преди години.
Защо създадох Be Defend
Преди около една година създадох Be Defend.
Не го създадох, за да раздавам поредните сертификати. Не го създадох и за да карам хората да гледат презентации в продължение на няколко часа, след което да забравят почти всичко.
Създадох го, защото вярвам, че теорията без практика не спасява животи.
Целта ми е хората да изградят увереност, да променят начина си на мислене и да могат да реагират, когато животът ги постави в ситуация, за която не са били предупредени.
Разработил съм три основни формата на обучение.
Двучасово опреснително обучение
Този вариант е подходящ за компании и екипи, които не могат да отделят служителите си от работния процес за дълго време. Подходящ е и за хора, които вече са преминавали обучение и имат нужда да опреснят и надградят основните си знания.
Четиричасово практическо обучение
Форматът е приблизително 50% теория и 50% практика. Участниците получават необходимите знания, но имат и достатъчно време да упражнят основните действия и да разберат логиката зад тях.
Практическият курс Be Defend
Това е форматът, който лично за мен има най-голяма стойност.
В него теорията е приблизително 20%, а практиката – 80%. В рамките на около четири часа участниците преминават през реалистични сценарии с изкуствени рани, професионален грим, симулация на кръв, напрежение и необходимост от бързи решения.
Целта не е да изплашим хората. Целта е да ги срещнем с част от страха, паниката и стреса в контролирана среда.
Колкото повече пъти човек е преминал през подобна ситуация на тренировка, толкова по-малка е вероятността адреналинът да го блокира, когато се случи истински инцидент.
Най-важното не е превръзката
Независимо от формата, във всяко обучение засягам две неща, които за мен са по-важни от сложните манипулации и процедури.
Първото е личната безопасност.
Знам как звучи – пред нас има пострадал човек, а аз казвам първо да мислим за себе си. Но ако и ние пострадаме, няма да помогнем на никого. Ще създадем още един човек, който трябва да бъде спасяван.
Аз самият съм прескачал мантинела, за да помогна на припаднал човек. В онзи момент вярвах, че върша нещо правилно. Днес го казвам ясно – това беше безразсъдно. Рискувах да предизвикам катастрофа, да бъда блъснат или да увелича броя на пострадалите.
Второто е да си дадем между три и пет секунди, преди да започнем да действаме.
Това не са секунди на бездействие. Това е времето, в което трябва да видим опасностите, да поемем въздух, да подредим приоритетите и да планираме първите си действия.
Понякога точно тези няколко секунди разделят паниката от правилното решение.
Не мога да гарантирам, че след един курс човек никога няма да изпита страх. Страхът е естествен.
Мога да гарантирам само едно:
Когато настъпи истинският инцидент, няма да направим това, което някога сме прочели или чули.
Ще направим онова, което сме тренирали.
И точно затова съществува Be Defend.