Агресията в училище не е просто статистика – тя е ежедневие, което често остава невидимо зад затворените врати на класната стая. В новата си книга „Агресия без междучасие“, Георги Млеканов ни отвежда отвъд заглавията в новините, за да ни разкаже истинските истории на младежи, родители и учители. Това е книга, която не просто поставя въпроси, а търси изгубения диалог в свят, в който насилието сякаш няма почивен час.
Какво ни сподели Георги Млеканов
Когато писах „Агресия без междучасие“, бях изцяло вглъбен във вътрешния свят на децата. Исках да разбера какво се случва в душите им, докато се борят със себе си и с околните. Тогава обаче не си давах сметка за нещо ключово: този техен вътрешен свят е директно отражение на външния хаос.
Нека се върнем малко назад. През цялото си съществуване човекът се е опитвал да овладее хаоса. Племената са имали правила, после хората са започнали да ги записват и да ги превръщат в закони. Накрая сме създали институции, които да следят за спазването им. Всичко това има една единствена цел: да минимизира несигурността.
Какво виждаме днес в отношенията си?
Виждаме едно опасно избуяване на агресията и странно завръщане към първобитното. Когато правилата спрат да работят, ние много бързо се телепортираме обратно в джунглата. Всички сме свидетели на агресивното шофиране и наглото паркиране, които ескалират до побои и заплахи.
Тук идва логичният въпрос: Защо същият този българин не се държи така в Германия? Защо там не си оставя колата на пешеходната пътека и не паркира на тротоара пред магазина? Отговорът е прост и болезнен. Там хаосът е обуздан. Там правилата не са само на хартия, те се съблюдават и спазват без изключения. Какво казваме с това на децата си?
- Виждат хаос – възрастните паркират неправилно, шофират агресивно.
- Няма последствия – никой не идва, не глобява, не обяснява.
- Изводът на детето: „Значи силата решава, а не правилата. Ще бъда силен, не добър.“
Връзката с юношеската агресия, която ни залива от медиите, е кристално ясна: нашите деца растат в хаос. Те виждат системното неспазване на правилата и пълната липса на последици. Когато едно дете види, че наглостта се възнаграждава, а законът е само пожелание, то започва да се чувства безнаказано. И тук не става въпрос само за шофирането, то е в следствие на счупеното ни отношение между нас, на една завладяваща ни и дива омраза, която има почва за развитие в моменти на осъзната безнаказаност.
Това не възпитава емпатия. Напротив, прави ги озлобени един към друг. Защото в свят без правила оцелява само този, който удря пръв. А кога хората стават лоши? Точно тогава, когато попаднат в среда на безнаказаност, където действията им нямат последствия.
Затова в ‘Агресия без междучасие’ не давам готови рецепти. Показвам деца в осем истории, които са израснали в хаоса, който ние, възрастните, не искаме да видим. Ако искаме промяна, започва от нас, от всяко наше действие, което въвежда ред, а не хаос.